Военноморските сили се сбогуваха със своята „Слава“

или

Последният път на последната българска подводница

На 29-и ноември 2019 година цялата българска морска общност изпрати, на своя последен път, последната българска подводница „Слава“.  Това стана факт благодарение на предварително подготвена операцията по изтеглянето на подводницата от Варненското пристанище към град Белослав. По план там тя ще бъде превърната в музей.
В сложната маневра участваха седем спомагателни съда и над 80 души. За целта беше предоставен най-модерният влекач у нас. В операцията участваха представители на Българските военноморски сили и водолази. Подводницата измина около 30 км. преход през канала, който свърза Черно море с Варненското езеро. Корабоплаването в зоната беше преустановено, пристанището – затворено.

Снимка от изтеглянето на „Слава“; Източник: Sky pictures Bulgaria

Подводницата

„Слава“ е построена през 1959 г. в Съветския съюз по проект „633“ или НАТО-клас „Ромео“. Носи името „Ленински комсомол“ до 1991 г., когато е преименувана на „Слава“.  Дълга е 76 метра и е широка 7 метра. Максималната дълбочина на потапяне е 300 метра. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода – 13,2 възела.
В българските ВМС влиза на въоръжение през декември 1985 г. През 1989 г. „Слава“ е обявена за „подводна лодка първенец на ВМС“. През 1990-те години не се използва активно, поради привършване на ресурса на батерията, която бива сменена през 1998 г. След влизането на България в НАТО подводницата участва в множество съвместни учения, като през 2007 г. участва в учение за спасяване на екипаж на аварирала подводница, завършило успешно.

„Изготвена е от специална стомана, за да издържа голямото налягане, дълбочината на потапяне е до 300 м под вода и е въоръжена с осем торпедни апарата. Тези подводници са строени, за да действат в океана и при максимален запас на гориво, могат да преминат до 14 хил. морски мили – това е разстоянието от тук до Северна Америка“ – кап. I ранг Тодор Калинов, зам.-началник „Подготовка“ в щаба на ВМС.

На официална церемония през ноември 2011 г. подводницата е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна с идеята да се превърне в музей.

Снимка на подводницата „Слава“ влизаща във Варненското пристанище; Източник: Интернет

От тогава до сега подводницата стоеше и ръждясваше във военноморската база във Варна, като не бяха предприети мерки за преустройството й в музей, поради липса на финансови средства. Ситуацията се усложни още повече, когато от Община Варна обявиха, че ще предадат подводницата за скрап. В резултат на всичко това започнаха дълги и изтощителни разговори между инициативен комитет сформиран основно от бивши подводничари служили на „Слава“ и държавните институции, докато не се намери инвеститор от Белослав, който пое ангажимента да възстанови подводницата и да я превърне в музей.

Но защо трябваше да се стига до това положение? Защо трябваше частна инициатива да спаси подводницата „Слава“ от нарязване, а съхранението й не беше държавен приоритет?

Явно българският народ е обречен да повтаря едни и същи грешки, когато става въпрос за съхранение на неговата собствена история. Това не е първият случай, когато българската държавна власт, доста късогледо и недалновидно захвърля емблематични съдове, превърнали се в легенди за българската история.

„Радецки“ – преправеният влекач

Реален пример за нехайството на българската държава е корабът „Радецки“. След, като е изведен от експлоатация през 1913г. корабособствениците, знаеки историческата му стойност за България, предлагат на  страната ни да го закупи, но тя не проявява интерес. В следствие на това корабът е оставен да ръждясва и през 1924 година е нарязан за скрап. „Радецки“ бива забравен за цели 41 години, докато през 1965 година във вестник „Септемврийче“ журналистката Лиляна Лозанова не дава идеята легендарният кораб да бъде възстановен за 90 годишнината от подвига на Ботевата чета (1966г.). Започва инициатива за събиране на финансови средства, подкрепена от държавата, в която се включват над 16 000 ученици от цялата страна. В резултат на това са събрани над 524 000 лева.

Първоначалната идея е да се построи идентичен на оригиналния „Радецки“ кораб, но това се оказва практически невъзможно, защото оригиналните чертежи и документация на съда са изгубени по време на ВСВ. Единственото, което намира българската делегация изпратена във Будапеща и Виена е стара снимка, на която корабът е в дока. Запознават се и с последния бояджия на „Радецки“ – унгарецът Кирали Йожев. Тогава той е на 80 години и дава много ценна информация за подредбата и оборудването на кораба. Въпреки това събраните данни и времето за построяване на кораба са недостатъчни и в последствие се взима решение да бъде преустроен влекачът „Пловдив“, който на външен вид приличал на „Радецки“. Той имал сходни размери, бил оборудван с парна машина и се задвижвал по същият начин, както легендарният кораб. Но все пак това не е той! Различията са, че днескашният „Радецки“ е по-дълъг с 3 метра и 4 метра по-широк от оригинала. Старият параход бил с 350 места, а сегашният е с 300 места. Кормилната рубка, която е над парната машина, си останала в средата на кораба, както си била на влекача, докато на оригиналният била отзад, на кърмата. Салоните за пътниците също са различни, новите са по-удобни. Запазили димохода, но го направили подвижен, на панти, за да се сваля при необходимост. Това са детайли, за които знаели само тесен кръг от специалисти, за тях не се говорело на висок глас, за да не се помрачи всеобщият ентусиазъм.

Миноносецът „Дръзки“ – бракуваният герой

Друг пример за късогледството на българската управляваща класа е съдбата на миноносецът „Дръзки“. След успешната си атака срещу крайцера „Хамидие“ на 7 ноември 1912 година, миночистачът и неговият екипаж се превръщат в легенда за българския морски флот.
Но каква е съдбата на тази легенда?
След края на ПСВ и подписването на Ньойският договор според, който България няма право да притежава и поддържа военноморски флот, „Дръзки“ е преквалифициран в патрулен кораб (катер). След 1944 година става известно, че на него през 1930 – 1931 г. е служил поетът Никола Вапцаров. През 1942 година на кораба става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново включен в състава на Военноморския флот.

През 1950 г. е бракуван, въоръжението му е снето, а корабът за известно време е използван като плаваща мишена и източник на пара за тогавашния флагман на българския флот – есминеца „Георги Димитров“.
Седем години по-късно, по случай 50-годишнината на кораба ( 1957г. ) е взето решение „Дръзки“ да бъде увековечен, тъй като е най-известният български военен кораб. За целта едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния „Дръзки“ са монтирани на междувременно бракувания еднотипен „Строги“, който е превърнат в кораб-музей „Дръзки“ и от 21 ноември 1957 г. е сред експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият запазен от началото на 20 век кораб от този клас.

А можеше ли всичко това да бъде избегнато и сега да имаме възможността да се качим на истинските „Радецки“ и „Дръзки“? Възможност, която имат руснаците със своя кораб „Аврора“, станал символ на Октомврийската революция или англичаните, които имат възможност да се насладят и да опознаят легендарни кораби, като „Къти Сарк“, „Грейт Британ“, „Виктория“ и др.  Оставяме на вас да прецените!

Но защо ви разказахме всичко това?

Защото отново българската държава беше на крачка от това да направи абсолютно същата грешка и да захвърли емблематичен за историята й кораб – подводницата „Слава“, която се превърна в символ на вече несъществуващият български военен подводен флот.
България е била една от първите държави в света със собствен подводен флот. Скоро ще отбележим 104 години от създаването му. Нашата държава имаше 4 дизелови подводници, купени втора ръка от Съветския съюз през 60-те години. За времето си са били добри и са изпълнявали поставените пред тях задачи. От тогава до сега три са били нарязани. Една от тях бе продадена на Турция за скрап и при влаченето й на буксир, потъва в Черно море в района на Маслен нос. Така ни остава само „Слава“, за която дълги години не се намираха финансови средства за закупуване на нова батерия и възстановяване на агрегати, основни системи и възли. В резултат на това подводницата стоя и ръждясва няколко години. А „Слава“ можеше да продължи да служи на българските ВМС. Нейната служба можеше да не бъде,  като боен кораб, а като плаваща учебна база, на която да се обучават курсантите от Висше военноморско училище и за корабите от ВМС, които да тренират борба срещу подводници. Това щеше да е изключително полезно за бъдещите военноморски кадри, а и за целият ни военен флот, защото щеше да позволи  запазването на този тип подготовка, знания и традиции.
Но нека да се огледаме! В района около нас, България остава единствената държава, която не притежава подводен флот. Да не говорим за силата на Русия и Турция в черноморския басейн. Дори Румъния, след като бракува своите подводници и остави само една, превръщайки я в учебна, обяви, че ще построи в близките години нови три в своите корабостроителници. А на нас какво ни пречи?

На фона на всичко това държавата ни абдикира от ангажимента си към подводницата и беше обявила, че и „Слава“ ще последва съдбата на предишните си три „сестри“. Благодарение на бързата си реакция и острата си позиция, сформираният инициативен комитет успя да привлече медийното и обществено внимание. В резултат на всичко това беше започнат обществен дебат по темата, който обаче стигна до задънена улица поради  липса на финансови средства.

И ето тук се появи един частник, който с действията си успя да предотврати трета, непростима в исторически план, грешка и да измие срама, на държавата, както и на цялото ни общество. Това е изключително показателно за нашето гражданско общество и начинът ни на мислене, защото както са казали „Ако искаш да направиш нещо, ще намериш начин! Ако не искаш, ще намериш причина!“.  Ако ние, като общество наистина искахме да спасим „Слава“, щяхме да намерим начин! Дали чрез дарителски кампании, в които всеки българин, който милее за историята на държавата ни да дари по левче – две или чрез сформиране на доброволни екипи, които да помагат за възстановяването на съда, а държавата да осигури материалите. Начини има! Но явно сме свикнали все някой друг да ни свърши работата. И за щастие се намери! Именно заради това на 29-и ноември 2019 година подводницата „Слава“ отпътува към Белослав, за да се превърне в първата подводница – музей в България, а не към Турция за скрап. Именно заради това историята и традициите на българския подводен флот ще бъде запазена и идните поколения ще могат да разберат, че и България някога е имала подводен флот и ще могат да помечтаят за неговото възкресяване.

Какви са перспективите пред „Слава“?

В световен мащаб има много примери за кораби-музеи. Такива могат да се видят в редица страни, като Германия, Франция, Русия, САЩ, Испания и т.н. Добър пример за това е немската подводницата от клас XXI превърната в музей в град Бремерхафен, Германия. Примерът е добър, защото „Слава“ всъщност е усъвършенстван, от Съветския съюз, вариант на същата подводница. Тамошните власти поддържат съда в повече от перфектно състояние, като са включили музея във всички туристически журнали, като задължителна спирка. Всичко е така направено, че подводницата на практика се самоиздържа, а даже носи и реална печалба за местната власт. Всеки желаещ, който иска да разгледа най-модерната подводница по времето на ВСВ трябва да заплати билет от 10 евро. Допълнително към това се предлагат значки, всякакви сувенири, книги свързани с историята на подводницата и дори нейни макети. Всичко това носи реална печалба за града. Подобни примери могат да се видят в град Кил, Москва, Санкт Петербург и Лондон.

Защо не го направим и ние?

Първата стъпка вече е направена! Подводница „Слава“ е спасена и ще бъде превърната в музей. Да, няма държавата да печели от нея, но тя сама си го направи! Сега следва съдът да бъде възстановен до състояние, в което да може да посреща туристи. За целта ще има нужда от доброволци и специалисти, които да работят по нейното възстановяване.

Снимка на единствената запазена немска подводница от клас XXI – Бремерхафен, Германия; Източник: Интернет

Ние, редакторския екип на списание Контрафорс вярваме, че трудното вече е минало и поемаме ангажимента да разучим и да ви представим вариантите за това как бихте могли да помогнете за възстановяването на последната българска подводница – подводницата „Слава“, защото смятаме, че историята и заветът на подводният ни флот трябва да се запазят.

Последният път

Във видеото по-долу ще имате възможност да изгледате изтеглянето на „Слава“ от военноморската база във Варна до град Белослав. Приятно гледане!

Източници: в. 24 часа, в. Труд, www.varna24.bg, wikipedia.bg, www.youtube.com
Снимки: Sky pictures Bulgaria