След като украинските пристанища бяха блокирани в резултат на войната с Русия, водещото черноморско пристанище на Румъния Констанца се оказа най-близка и логистично подходяща възможност за износ на милиони тонове зърно от Украйна.
Констанца се превърна в заместващото пристанище на Одеса, като се обособи като стратегически партньор в износа на зърно от четвъртия по големина износител в света. Украйна трябва да транспортира около 20 милиона тона зърно за по-малко от три месеца преди новата реколта.
През първите месеци на войната в Констанца се наблюдава транспортен трафик както от контейнери, така и от сухи насипни товари. За да поеме целия трафик, пристанището в Констанца има нужда от подобряване на инфраструктурата и изграждане на нови съоръжения. Експертите обаче се съмняват дали милионите долари, необходими за подобряване на порта, си струва в дългосрочен план.
„Пристанището не може да се трансформира за толкова кратко време. Само ще стане по-натоварено и с ограничено пространство за съхранение на повече товари“, каза Георги Батринка, доцент в Морския университет в Констанца пред западни медии.
Има ли капацитет инфраструктурата на пристанище Констанца?
Миналата година пристанище Констанца е обработило 25 милиона тона зърно, което го прави най-голямото европейско пристанище за износ на зърно по данни на Министерството на външните работи на Румъния. Пристанището обработва около 67 милиона тона стоки всяка година, но инфраструктурата около Констанца остава проблем, правейки невъзможно увеличение на зърнените доставки от Украйна.
Според Батринка пристанището може да поеме два пъти по-голям обем на товари, отколкото сега, но когато става въпрос за свързването му с вътрешната сухопътна инфраструктура на страната, то това ще увеличи логистичните проблеми и скоро пристанището ще достигне максималния си капацитет. За него влаковете могат да бъдат най-добрата алтернатива, но поради разликата в коловозите между Румъния и Украйна ще има значително забавяне поради претоварване на зърното или смяна на талигите.
Контейнерните терминали на Констанца са претоварени от края на март тази година, като натовареността им достига до 90%, показват анализите. Общият обем на транзитните контейнери в Констанца се утрои през първото тримесечие на 2022 г. в сравнение с първото тримесечие на 2021 г., като 7 000 teu бяха транспортирани до Украйна само през март.
Баржите – спасителният пояс за износ на украинското зърно
Украинския износ на зърнената реколта се извършва и от нейните речни пристанища Измаил, Рени и Килия на река Дунав, които осигуряват връзка чрез баржи с пристанище Констанца, но според специалисти те имат доста ограничен капацитет, тъй като не са проектирани да обработват значителни обеми насипни товари.
За пример можем да дадем един от корабите за насипни товари, който напусна Констанца със 70 000 тона зърно през април. Той беше запълнен след комбинация от 49 баржи и влакови композиции. Един влак с дължина 600 м може да превозва около 1900 тона зърно, докато конвой от шест баржи може да поеме максимум 18 000 тона.
„Днес баржите са най-подходящото решение, но отново има липса на капацитет и ще има задръствания, тъй като скоростта на товарене на кораб от шлепове е доста под това, което е нужно“, отбеляза Батринка.
Натовареността на плавателните съдове в Сулинския канал постепенно се увеличава от март тази година. Към 25 май около 90 плавателни съда бяха закотвени на брега в канала, а приблизителното време за изчакване за навлизане във водите на река Дунав е две седмици, според данни на румънските власти.
„Пристанище Констанца може да бъде спасителен пояс за украинската агроиндустрия, но от второто тримесечие на 2022 г. логистиката на украинските селскостопански продукти през Румъния ще стане по-сложна поради сезонните доставки на румънска реколта, зимна пшеница и ечемик, които традиционно се изнасят през пристанищната инфраструктура на Констанца“, посочиха от пристанищните власти на порта.
Според румънските експерти единственото решение да се изнесат поне 10 милиона тона зърно от Украйна, преди да дойде новата реколта, е да се окаже натиск върху Русия, за да отвори поне пристанищата Одеса и Черноморк.
Прочети още: Черноморските пристанища са ключът за предотвратяване на световна продоволствена криза
Дипломати на ЕС в Украйна съобщават, че без Черноморския маршрут само около 5 милиона тона зърно могат да бъдат изпратени навреме за следващата реколта.
Възможностите пред България
Припомняме, че в статия от последните The Marine Press публикува и мнението на българския бизнес по въпроса. Ето го и него:
На база на данни на фирми от бранша от повече от месец се получават запитвания за пренос и логистична подкрепа при експорта на украински стоки.
По информация от украинския бизнес се търси начин около 15 милиона тона царевица да бъдат изведени от Украйна. Това в мирно време е ставало през техните пристанища, където са се товарили кораби с капацитет от 60-70 хиляди тона, които в момента не работят заради войната. Единствените две украински пристанища, които могат да приемат морски кораби до около 7 хиляди тона са Измаил и Марини, както и единственото молдовско пристанище Гургулят, което е с още по-ограничени параметри. По споделена информация не става дума само за тези 15 млн. тона царевица, а също така и зърно, слънчоглед и метали, като общият им обем е около 500 млн. тона.
Естественият път на товарите, разбира се, трябва да е най-краткият възможен. Най-близкото пристанище до гореспоменатите е Констанца, но капацитетът на нейната инфраструктура е запълнен.
В Германия въпросът е решен чрез създаване на т.н. „мост на зърното“, при който германското правителство изгражда логистичен коридор, търсейки за партньори корабни, железопътни и логични компании. По този начин зърното на Украйна се изнася от страната, използвайки целия капацитет на логистичните и железопътни възможности на Германия, като то стига до пристанищата на Атлантическия океан, а от там и до целия свят.
По мнение на родния бизнес такова решение може да се приложи и у нас. Според тях железния път от Украйна към България е спасение за украинската икономика, както и възможност за развитие на родния бизнес. Също така представители заявяват, че подобен коридор би бил много полезен за българския бизнес и респективно за родната икономика, защото ще генерира допълнително приходи, нови работни места и ще наложи нуждата от инфраструктурно развитие на българските пристанищни съоръжения.