Черноморските пристанища са ключът за предотвратяване на световна продоволствена криза

1
666

Украйна търси начини за износ на своите запаси от зърно, за да предотврати глобалната продоволствена криза, но към този момент това е без особен успех. Логистичните решения пред централноевропейската държава за износ са чрез железопътния, речния и сухопътния транспорт, които не могат да бъдат еквивалентни на морския, поради значително по-малките обеми, с които оперират.

Припомняме, че преди избухването на войната между Русия и Украйна страната имаше капацитет да изнася до 6 милиона тона пшеница, ечемик и царевица на месец, но износът спадна до едва 300 000 тона през март и 1,1 милиона през април.

Въпреки, че украинското правителство иска да вдигне това ниво до 2 милиона, то изпитва логистични затруднения, вариращи от липса на гориво, камиони, локомотиви и товарни вагони, използващи по-широки коловози от съседните страни – препятствия, чието преодоляване може да отнеме години и милиарди долари.
В момента Украйна разполага с най-малко 20 милиона тона излишък от зърно като изчисленията сочат, че още 40 милиона тона могат да бъдат налични за износ, след като следващата реколта дойде през това лято.

„В Африка и в други страни има глад. Виждаме трудностите на населението, което вече изпитва недостиг на храна. Просто не мога да си представя какво може да се случи, ако Украйна не изпрати излишъка си от зърно за износ през следващия сезон. Пристанищата са ни изключително необходими. Както заяви нашето правителство по-рано, ще направим всичко възможно да подобрим нашата железопътна логистика, но това ще отнеме много време и финанси. Междувременно ще използваме речни пристанища, които смятаме, че ще вършат добра работа. Но дали ще е достатъчно, за да достигнем целта от 6,7 милиона на месец? Не, няма начин.“ каза Роман Русаков, висш служител в Министерството на земеделието на Украйна пред Ройтерс.

Цените на пшеницата скочиха до рекордно високи нива през март, а скокът в цените на храните предизвика протести в развиващите се страни, както и допринесе за ускоряване на основния темп на инфлация в целия свят.

Организацията на обединените нации (ООН) се опитва да сключи сделка за доставка на зърно от Украйна от нейните черноморски пристанища като Одеса. Русия заяви, че иска санкциите да бъдат премахнати като част от сделката и чак тогава би била склонна да отвори достъпа за износ на украинско зърно.

Перспективите пред Украйна

В Одеса огромни силози за зърно се издигат над пристанището и съдовете, натоварени със зърно, седят закотвени до кея в очакване на деня, в който може да се договори безопасно преминаване.

Снимка на пристанище Одеса от преди началото на войната

Според украинските власти пристанище Одеса трябва да бъде отворено отново. Без достъп до морето, възможностите пред Украйна намаляват, като държавата се фокусира върху алтернативни маршрути, за да постигне целта си за износ на 2 милиона тона зърно на месец.
Страната се надява да изпраща от 700 000 до 750 000 тона на месец от две малки пристанища на река Дунав до Румъния, откъдето ще бъдат изпращани до Северна Африка и Азия. Останалите ще отидат по шосе и железопътен транспорт до Европа, но засега нещата вървят бавно. През първите 22 дни на май само 28 000 тона са изнесени по шосе.

Когато става въпрос за железопътен транспорт, това е по-обещаващ вариант, но засега остава по-сложен и скъп. Влаковете на Украйна трябва да спират на нейните граници, тъй като железопътното й междурелсие, наследство от съветската епоха, е с 9 см по-широко от релсите в европейските ѝ съседи.
След това зърното се претоварва във вагони на други влакови композиции или се сменят талигите на украинските вагони, като всичко това отнема време и ограничава размера на износа.

След като зърното премине инспекциите, следващата пречка е липсата на капацитет за съхранение в европейските пристанища, където десетки хиляди тонове зърно трябва да бъдат поставени в пристанищните елеватори, преди да могат да бъдат натоварени на товарни кораби по-късно.

Възможностите пред България

На база на данни на фирми от бранша от повече от месец се получават запитвания за пренос и логистична подкрепа при експорта на украински стоки.
По информация от украинския бизнес се търси начин около 15 милиона тона царевица да бъдат изведени от Украйна. Това в мирно време е ставало през техните пристанища, където са се товарили кораби с капацитет от 60-70 хиляди тона, които в момента не работят заради войната. Единствените две украински пристанища, които могат да приемат морски кораби до около 7 хиляди тона са Измаил и Марини, както и единственото молдовско пристанище Гургулят, което е с още по-ограничени параметри. По споделена информация не става дума само за тези 15 млн. тона царевица, а също така и зърно, слънчоглед и метали, като общият им обем е около 500 млн. тона.

Естественият път на товарите, разбира се, трябва да е най-краткият възможен. Най-близкото пристанище до гореспоменатите е Констанца, но капацитетът на нейната инфраструктура е запълнен.

Снимка от железопътния товарен терминал на пристанище Одеса

В Германия въпросът е решен чрез създаване на т.н. „мост на зърното“, при който германското правителство изгражда логистичен коридор, търсейки за партньори корабни, железопътни и логични компании. По този начин зърното на Украйна се изнася от страната, използвайки целия капацитет на логистичните и железопътни възможности на Германия, като то стига до пристанищата на Атлантическия океан, а от там и до целия свят.

По мнение на родния бизнес такова решение може да се приложи и у нас. Според тях железния път от Украйна към България е спасение за украинската икономика, както и възможност за развитие на родния бизнес. Също така представители заявяват, че подобен коридор би бил много полезен за българския бизнес и респективно за родната икономика, защото ще генерира допълнително приходи, нови работни места и ще наложи нуждата от инфраструктурно развитие на българските пристанищни съоръжения.

1 comment

  1. Данаил Стойчев - Хърст 30 май, 2022 at 11:19 Отговор

    Пожелавам успех на всички амбициозни проекти, които ще извадят България от задънената част на Балканите! Предлагам ви една моя идея за възстановяване на т.нар. „Кавказки път на коприната“. Ето ви линк към поста ми в БМПС: https://www.facebook.com/plamen.nunev/posts/4782576991783679

Leave a reply